Преди няколко дни дъщеря ми стана на 25 и както мъдро се изрази-не е добре човек да си мисли за годините като част от един век! Тя живее от няколко години в чужбина, вече се справя сама и със следването и с живота. Естествено и аз помагам с каквото мога. Едва ли забелязва какво точно правя за нея, но това няма значение защото аз, като майка "съм насреща" за всякакви желания и нужди на "детето". За нейния юбилеен рожден ден с удоволствие обикалях магазините в търсене на подходящия подарък. След като купих това, което ми хареса се "изхвърлих" и взех още един - по-скъп. Взех си няколко дни отпуск, за да бъде всичко изрядно. Влачих торби с продукти, готвих и чистих навред. Дойде денят и аз прекарах цялата сутрин , за да отправя едно красиво послание за дъщеря ми, нещо което ако реши някога, да препрочита и след като вече ме няма на този свят.../За съжаление моите родители си отидоха твърде рано и аз не зная докъде ми е драснато-така казваше дядо ми, комитата/.
Направих тортата, естествено и свещите бяха красиви, фотоапаратът беше готов-всичко стана перфектно. Имах идеята да вечеряме цялото семейство, но уви бащата пак липсваше. А и останалите не проявиха никакво желание поне на този ден да бъдем заедно. Затова вечеряхме поединично и по мое настояване разрязахме тортата, изпяхме Хепи бърд дей. Направих и снимки. След малкия ритуал тя изхвърча за купона с приятелите в някаква дискотека. Няма лошо, както се казва.
Спомням си, че и аз не бях от най-лесните и сигурно много съм тормозела майка ми навремето. Но после намерихме начин да се сближим и да се радваме на общуването си заедно. Когато и тя си отиде след баща ми разбрах, че съм загубила най-близките си хора-единствените, които са ме обичали безрезервно и винаги са ме подкрепяли. През всичките години съм се старала да дам най-доброто, за да отгледам и възпитам децата си без лишения. Правила съм и невъзможното, и в най-трудните за България времена-Лукановата и Жах-Виденовата зима те не разбраха, че има проблеми. Докато порастнат нямаше лято, през което да не са били на море, да не говорим, че един от първите компютри и интернет връзка бяха в нашия дом. Не съм правила това, за да се доказвам на някого, а защото така е трябвало. Явно нещо съм сбъркала и за съжаление съм възпитала голеееми егоисти! Логичното някога ще се случи и те ще станат родители. Може би тогава ще разберат?!
Мисля си, че животът хич не е сложен. Няколко простички неща могат да направят деня ни красив и съвършен.
Да не вдигаме много високо летвата на желанията и мераците;
Да постъпваме с другите така както искаме да постъпват снас;
Да отворим очите си за красивото и доброто - има го около нас-нищо, че ежедневно медиите ни заливат с "помията" от страховити случки;
Да вярваме-още една мисъл на дядо ми Киро-Важното е да вярваш, без значение в какво!
Аз вярвам в Православието, там душата ми намира покой и пълнота
Макар, че повечето от нас живеят в една сбъркана държава, в която всичко е наопаки си мисля, че има за какво да се радваме-има за какво да бъдем щастливи!
Естествено здравето е на първо място!
Имам две добри деца. Слава Богу не са наркомани и разбойници, не слушат чалга, сами си изкарват хляба и сиренето...
Имам покрив над главата и работа;
Имам добри приятели и роднини;
Това е достатъчно според мен, за да се радвам на всеки изминал ден!
Аз съм в мир със себе си и със света. Пожелавам на и на вас това.
Направих тортата, естествено и свещите бяха красиви, фотоапаратът беше готов-всичко стана перфектно. Имах идеята да вечеряме цялото семейство, но уви бащата пак липсваше. А и останалите не проявиха никакво желание поне на този ден да бъдем заедно. Затова вечеряхме поединично и по мое настояване разрязахме тортата, изпяхме Хепи бърд дей. Направих и снимки. След малкия ритуал тя изхвърча за купона с приятелите в някаква дискотека. Няма лошо, както се казва.
Спомням си, че и аз не бях от най-лесните и сигурно много съм тормозела майка ми навремето. Но после намерихме начин да се сближим и да се радваме на общуването си заедно. Когато и тя си отиде след баща ми разбрах, че съм загубила най-близките си хора-единствените, които са ме обичали безрезервно и винаги са ме подкрепяли. През всичките години съм се старала да дам най-доброто, за да отгледам и възпитам децата си без лишения. Правила съм и невъзможното, и в най-трудните за България времена-Лукановата и Жах-Виденовата зима те не разбраха, че има проблеми. Докато порастнат нямаше лято, през което да не са били на море, да не говорим, че един от първите компютри и интернет връзка бяха в нашия дом. Не съм правила това, за да се доказвам на някого, а защото така е трябвало. Явно нещо съм сбъркала и за съжаление съм възпитала голеееми егоисти! Логичното някога ще се случи и те ще станат родители. Може би тогава ще разберат?!
Мисля си, че животът хич не е сложен. Няколко простички неща могат да направят деня ни красив и съвършен.
Да не вдигаме много високо летвата на желанията и мераците;
Да постъпваме с другите така както искаме да постъпват снас;
Да отворим очите си за красивото и доброто - има го около нас-нищо, че ежедневно медиите ни заливат с "помията" от страховити случки;
Да вярваме-още една мисъл на дядо ми Киро-Важното е да вярваш, без значение в какво!
Аз вярвам в Православието, там душата ми намира покой и пълнота
Макар, че повечето от нас живеят в една сбъркана държава, в която всичко е наопаки си мисля, че има за какво да се радваме-има за какво да бъдем щастливи!
Естествено здравето е на първо място!
Имам две добри деца. Слава Богу не са наркомани и разбойници, не слушат чалга, сами си изкарват хляба и сиренето...
Имам покрив над главата и работа;
Имам добри приятели и роднини;
Това е достатъчно според мен, за да се радвам на всеки изминал ден!
Аз съм в мир със себе си и със света. Пожелавам на и на вас това.
